Защо е важно децата да спортуват ?

Децата трябва да бъдат активни всеки ден. Физическата дейност подобрява физическото и емоционално-психическо здраве на подрастващите. Изследваният днес показват, че това е от изключително значение и по-важно от всякога. За пример са дадени медицински изследвания които показват, че децата които спортуват редовно намаляват значително шансовете да страдат от болести в бъдеще като: високо кръвно, рак на дебелото черво, диабет, затлъстяване и сърдечни проблеми.

Редовните упражнения намаляват и стреса. Някои деца, както възрастните, също изпитват стрес, депресия и тревога. Както знаем, редовното спортуване подобрява здравето, а дете което тренира редовно е по-вероятно да бъде с по-бистър и остър ум. Дори и малко тренировки седмично  показват подобрение в уменията по аритметика, четене и засилват паметта.

Спортът, а не само упражненията, развива както физиката така и психиката и социалните умения на практикуващото дете. През последните две десетилетия, Спортният психолог доктор Глин Робъртс, изследва как спортът влияе на децата. Той подчертава, че това е важна среда от която детето се учи. „Спортът влияе върху определянето на самочувствието и самооценката“,  добавя и следното: „също в тази среда се изграждат и установяват йерархия и приемане сред връстниците си“.  Един от начините които децата печелят одобрение от връстниците си е като са добри в дейности които се ценят от тях. Проучвания в Американски училища показват, че тийн-ейджърите предпочитат да са добри в даден спорт от колкото да са добри в даден предмет в училище. Допълнително, момчетата предпочитат да се провалят по учебен предмет от колкото да се провалят на игрището. Понеже спортът е важен за децата, да бъдеш добър в това е важен социален актив. Момчетата използват спорт и игри да се съревновават по между си с техните приятели. Деца които са добри в спорта са по-лесно приемани от връстниците си и е по-вероятно да бъдат капитани на отбори или лидери на групи. Те също имат и по добри социални умения.

Главната цел на родителите и треньорите трябва да бъде в това детето да се чувства ценено и искано. По този начин то ще може да постигне повече успехи. Всяко дете може да бъде добро в един или друг спорт и трябва да се отдели достатъчно внимание върху намирането на този подходящ за него.

Кое кара децата да вземат активно участие в даден спорт и кое ги демотивира ?

Да разберем кое мотивира децата да тренират активно не е лесна задача. Едно от нещата които прави това трудно е, че малките имат много причини да бъдат активни, но някои от тези причини се променят бързо докато растат. За да поддържат мотивацията на детето, родителите и треньорите трябва да разбират добре тези причини.

Основните неща които привличат едно дете в залата са: забавлението, подобряване на умения, да принадлежи към група, да бъде успешно, да получи признание, да е във форма, и вълнението. Съответно чести причини за демотивирането са: други интереси, отегчение, липса на успехи, твърде много напрежение, загуба на интерес, приятели които вече не тренират или когато престане да бъде забавно.

Доктор Тери Орлик, професр по спортна психология в университета в Отава, казва: „Децата практикуват даден спорт защото ги кара да се чувстват добре. Те имат нуждата да бъдат искани, ценени и щастливи. Но когато тя или той биват пратени на скамейката заради благото на отбора, те почват да се чувстват некомпетентни и отхвърлени“. Децата не се присъединяват към спортен отбор за да стоят и да не взимат участие. Не е забавно ако нямат възможността да участват и играят. Проучванията показват, че децата предпочитат да са в загубилия отбор но да участват, отколкото да са в  отбора победител без да взимат участие. Интересът към даден спорт пада рязко, ако не играят.

През 1992 година доктор Марта Еуинг и доктор Верн Сийфелд правят анкета в училищата в Мичиган, питайки 26 000 ученика на възраст между 10 и 18 години за това кое ги мотивира да участват в даден спорт и обратното. Главният отговор е бил „Защото е забавно“ и съответно демотиватор за напускането на даден спорт е било липсата на това.

„Интересно е да се отбележи, че даже и топ атлети се отказват от успешните си кариери, когато вече спира да е забавно.“ – Доктор Стюърт Робинс

Колко често трябва да се упражняват децата ?

Децата имат нужда главно от 30 минути интензивна физическа дейност на ден. Като всяка сесия трябва да има компонент с кардио упражнения които да увеличат пулса над нивото на покой. Когато става въпрос за сърдечно съдови заболявания си представяме, че това са болести на възрастните, но напоследък все повече се забелязва, че дори и в артериите на деца на възраст от три години могат да бъдат намерени мастни насищания. От 5 до 10 процента от децата страдат от високо кръвно. Аеробните упражнения значително помагат на сърцето и намаляват шанса от такъв тип заболявания.

Доктор Майкъл Портман споделя, че малките не трябва да тренират твърде усърдно. Дейности като катерене, висене от лостове, бягане, подскачане са достатъчни да поддържат здравето, ако се вършат всеки ден. Родители и треньори могат да забележат дали едно дете е физически в кондиция наблюдавайки го в игра. Ако се изморява много лесно и не е енергично то следва, че има нужда от повече тренировки.

Статистиката показва, че малчуганите са от 3 до 4 пъти по неактивни в сравнение от преди 40 години. В България 30% от децата се считат с наднормено тегло.  Проучването показва още, че само 22% от момчетата и 14% от момичетата у нас практикуват ежедневно умерена или интензивна физическа активност в продължение на поне 1 час.  Половината от момичетата прекарват средно 5-6 часа след училище в седнало или легнало положение, без да извършват физическа активност. При момчетата този дял заема 36%, сочи още проучването.  Масова практика в училищата у нас е, учениците от първи до четвърти клас да не си взимат дори и тези часове по физическо, които се водят от класния ръководител. Често те се използват, за да се навакса пропуснатото по други учебни предмети. Това поставя под необходимост часовете по физическо да се водят от специалист.  Масово децата в началния курс не знаят и не са ги учили в училище на основни физически упражнения – като кълбо напред и назад, мост, скок и т.н. Това е изключително важно за правилната стойка и походка на децата и недопускането на гръбначни изкривявания, но това не се разбира от учителите в началното образование.

Не е ли твърде стресиращо за едно дете да се състезава ?

Състезанията могат да бъдат много стресиращи ако дете вярва,че самооценката му се гради на това колко добре се представя. Когато любовта и одобрението които са най-важни за едно дете, бъдат пряко свързани с това да се печелят медали, то тогава става дума за голямо натоварване на психиката. Страхът от провал и притеснението от това как ще се представи, действат на детето изключително стресиращо и напрегнато.

Това натоварване може да се изпитва както по време на състезанието така и преди и след него. 62 процента от децата казват, че се притесняват да не направят грешка и да играят слабо по време на турнир. 23 процента споделят, че тези усещания ги карат да се откажат от спорта. Индивидуалните спортове могат да бъдат даже още по стресиращи. Като този стрес може да бъде значително увеличен от родители които притискат децата да побеждават.

Спортният психолог Рейнър Мартенс прави сравнение на състезателния стрес с ваксините против вируси. Голяма доза на веднъж може да разболее детето, но малка доза позволява да се изгради имунитет и начин на справяне с вируса.  Правилно подбрани състезания с реални цели и очаквания позволява на децата да изпитат радост от спортуването и да се забавляват независимо от резултатите.

Как децата растат и се развиват?

Определени промени настъпват докато едно дете расте. Тези промени се наричат етапи на развитие. Етапите на моторно и физическо развитие определят как едно дето ще се представя в даден спорт, а етапите на емоционално развитие диктуват как ще се справи със стреса от състезаване. Физическото и моторното развитие често се разминават при деца които растат с по-бързи темпове. Въпреки, че те изглеждат достатъчно големи да изпълнят дадено движение, те ще изглеждат тромави и няма да могат да го изпълнят коректно докато не стигнат до този етап на двигателно развитие.

Етапите на развитие са нещо през което преминават всички деца, обаче не можем да предвидим точно кога и колко ще продължат. Разликата в развитието между връстници може да бъде с повече от две години.

ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Растейки, децата изпитват значителни промени в хормоналните им нива, в мускулите, костите и ставите, енергията която разполагат, сърдечната система, дробовете и др. До достигане на пубертета, растежът е с едно стабилно темпо. Треньори и родители трябва да знаят, че децата варират в своя ръст и размери. В класните стаи на начално училище, можем да забележим разлика във височината на малчуганите  до 15 сантиметра.

ЕМОЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Паралелно с физическият растеж, децата се развиват емоционално и интелектуално. Започват по-добре да разбират себе си и връзките си в света на възрастните. Подобряват уменията си да тълкуват, анализират и мислят. Малките деца мислят, че са центъра на света. Веднъж стигнат ли до училище, започват да обръщат повече внимание и на останалите хора. Колкото повече растат, толкова по-добре разбират отборните игри и отношенията свързани с отборни дейности. Добрият треньор знае колко важни са социалното и менталното развитие на детето и ги подпомага с отборни игри, кооперативни умения и честна игра.

Трябва ли треньорите да следят за теглото на децата?

Няма лекарска причина за регулиране на килограмите на едно дете, ако изглежда здраво. Но ако родител или треньор мислят, че детето тренира твърде усилено, става прекалено слабо или чувства повече тежест, то тогава трябва да се погрижат за това килограмите и височината да са в правилно отношение. Следенето на теглото всеки ден не подпомага младите атлети. Редовното премерване на килограмите означава, че се поддържа ниско тегло, а треньорите не се интересуват от това да свалят килограми на деца които са здрави.

Има всеизвестни случаи на треньори които злоупотребяват с положението си и карат деца да поддържат ниско ниво на килограми. Това най-чест се наблюдава в художествената гимнастика и фигурно пързаляне. Насилвайки младите атлети да се фокусират върху теглото си, могат да развият трайни хранителни разстройства като анорексия, булимия невроза и др. Рязката загуба на тегло може също да бъде признак и за претренирване.

Ако детето ви е подложено на контрол на теглото му, трябва да разберете защо. Уверете се, че този контрол се извършва в отговорна атмосфера без отрицателни последствия или натиск над детето за всяко покачване или сваляне на килограми. Децата не бива да се чувстват виновни за това, че примерно покачват теглото си, все пак е нормално това да се случва докато растат и се развиват.

Как децата вземат решения?

По време на игра или на тренировка децата трябва да взимат бързи решения за това как да действат. Колко сила да използвам? В коя посока да бутам? За малките, вземането на решения, в нещо ново за тях, е доста по-бавен процес в сравнение с възрастните, заради многото малкия им натрупан опит. В същото време, умът им е ангажиран и със стреса и напрежението породени от състезаването.

Капацитетът на едно дете да учи нови умения зависи от това как преработва новата информация. Колкото повече се разсейва, толкова по-трудно научава новите движения. За да постигне максимален ефект, треньорът трябва да се увери, че разсейващите фактори са приведени до нула. Също така трябва да адаптира спорта към децата. Правилата на един спорт обикновено са написани за възрастни, които се състезават в този спорт. Тези правила могат да бъдат малко по-разчупени за малките. Опростявайки ги максимално и лека по лека въвеждайки едно по едно целия правилник на играта, треньорът може да се фокусира върху постепенното и солидно изграждане на уменията на малките атлети.

Взимането на грешни решения е много важна част от процеса на учене. Учейки децата да взимат правилни решения, те ще могат да разчитат на себе си и на уменията си, което ще направи преживяванията им много по забавни и интересни.

Как децата изграждат нови умения?

Когато бебетата се учат да ходят, те преминават през няколко етапа – пълзене, лазене, изправяне с упора и самостоятелно изправяне. И накрая прохождат пред окуражителния поглед на родителите им. Подкрепящите родители и бебето учещо се да ходи е най-успешният модел който може да се приложи когато учим децата на нови умения. Родителя не дава уроци по ходене, той само подкрепя и окуражава детето.

Спортните умения се изграждат бавно. Децата рядко успяват да усвоят ново движение от самото начало. Честа грешка на родителите е примерно, че се учат децата си да ритат, да хвърлят и да хващат топка по начина по който те го правят. Треньор който дава твърде много наставления всъщност пресича процеса на учене. Когато малките се учат, те правят много грешки. Когато установят, че правят тази грешка, те се предвижват една крачка по напред в изграждането на новите умения.

Има главно три етапа на научаването на нови умения – разбиране, упражняване и изпълнение.

РАЗБИРАНЕ

В първият етап децата трябва да разберат какво се опитват да постигнат. Не можем да предполагаме, че детето знае какво искаме от него – първо трябва да им се покаже и после да им се обясни по най-лесен и опростен начин. Добрите треньори сами показват новите умения пред групата и после карат някои от децата да го повторят пред всички. Добре е малките да видят как някой на тяхното ниво изпълнява новото движение. Начинаещите понякога се обезкуражават, когато видят как най-добрите изпълняват даденото упражнение и те трябва да го повтарят.

УПРАЖНЯВАНЕ 

Веднъж когато детето разбере какво трябва да направи, следва да изпълнява много повторения за да усъвършенства новите движения. Тези повторения трябва да са възможно най-кратки, прости и забавни. По време на тренировката, треньорът трябва да коригира,ако има нужда, движенията на детето като има предвид неговата възраст и умения. Най-добре е ако демонстрира и показва  корекциите и грешките. Децата се учат по-добре ако визуално са запаметили ситуацията. Винаги е добре да се каже нещо позитивно за всяко успешно движение изпълнено от децата.

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Когато новото движение може да си изпълни автоматично (по мускулна памет), то тогава детето може да се опитва да го изпълнява в по-сложни ситуации по време на игра.