Съзнанието на едно дете

Психология на детето

Това е отделна тема на основната ни статия Спорт за Деца – Всичко което трябва да знаем ! . Всяка тема има отделна блог статия заради по-големите си размери и е предназначена за тези които искат до получат още по-подробна информация за това как спортът влияе върху най-малките практикуващи. Методите които са описани тук се използват от нашите треньори, работещи с детската ни група в академия BJJ Varna.

1.Как децата вземат решения?

По време на игра или на тренировка децата трябва да взимат бързи решения за това как да действат. Колко сила да използвам? В коя посока да бутам? За малките, вземането на решения, в нещо ново за тях, е доста по-бавен процес в сравнение с възрастните, заради многото малкия им натрупан опит. В същото време, умът им е ангажиран и със стреса и напрежението породени от състезаването.

Капацитетът на едно дете да учи нови умения зависи от това как преработва новата информация. Колкото повече се разсейва, толкова по-трудно научава новите движения. За да постигне максимален ефект, треньорът трябва да се увери, че разсейващите фактори са приведени до нула. Също така трябва да адаптира спорта към децата. Правилата на един спорт обикновено са написани за възрастни, които се състезават в този спорт. Тези правила могат да бъдат малко по-разчупени за малките. Опростявайки ги максимално и лека по лека въвеждайки едно по едно целия правилник на играта, треньорът може да се фокусира върху постепенното и солидно изграждане на уменията на малките атлети.

Взимането на грешни решения е много важна част от процеса на учене. Учейки децата да взимат правилни решения, те ще могат да разчитат на себе си и на уменията си, което ще направи преживяванията им много по забавни и интересни.

Психология на Детето

2.Как децата изграждат нови умения?

Когато бебетата се учат да ходят, те преминават през няколко етапа – пълзене, лазене, изправяне с упора и самостоятелно изправяне. И накрая прохождат пред окуражителния поглед на родителите им. Подкрепящите родители и бебето учещо се да ходи е най-успешният модел който може да се приложи когато учим децата на нови умения. Родителя не дава уроци по ходене, той само подкрепя и окуражава детето.

Спортните умения се изграждат бавно. Децата рядко успяват да усвоят ново движение от самото начало. Честа грешка на родителите е примерно, че се учат децата си да ритат, да хвърлят и да хващат топка по начина по който те го правят. Треньор който дава твърде много наставления всъщност пресича процеса на учене. Когато малките се учат, те правят много грешки. Когато установят, че правят тази грешка, те се предвижват една крачка по напред в изграждането на новите умения.

Има главно три етапа на научаването на нови умения – разбиране, упражняване и изпълнение.

РАЗБИРАНЕ

В първият етап децата трябва да разберат какво се опитват да постигнат. Не можем да предполагаме, че детето знае какво искаме от него – първо трябва да им се покаже и после да им се обясни по най-лесен и опростен начин. Добрите треньори сами показват новите умения пред групата и после карат някои от децата да го повторят пред всички. Добре е малките да видят как някой на тяхното ниво изпълнява новото движение. Начинаещите понякога се обезкуражават, когато видят как най-добрите изпълняват даденото упражнение и те трябва да го повтарят.

УПРАЖНЯВАНЕ 

Веднъж когато детето разбере какво трябва да направи, следва да изпълнява много повторения за да усъвършенства новите движения. Тези повторения трябва да са възможно най-кратки, прости и забавни. По време на тренировката, треньорът трябва да коригира,ако има нужда, движенията на детето като има предвид неговата възраст и умения. Най-добре е ако демонстрира и показва  корекциите и грешките. Децата се учат по-добре ако визуално са запаметили ситуацията. Винаги е добре да се каже нещо позитивно за всяко успешно движение изпълнено от децата.

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Когато новото движение може да си изпълни автоматично (по мускулна памет), то тогава детето може да се опитва да го изпълнява в по-сложни ситуации по време на игра.

3.Могат ли децата да развият по-добра координация като спортуват?

Координацията представлява взаимодействие между ЦНС (централната нервна система) и скелетната мускулатура по време на движение. Както музикантите в оркестър са в синхрон за да изсвирят дадена мелодия, така и частите на тялото трябва се движат в правилната посока, с правилната сила и в правилното време за да бъде едно движение координирано.

До към шест годишна възраст повечето деца могат да изпълняват основни физически умения като ходене, бягане, скачане, хвърляне и хващане. По-сложно умение като прескачане е предизвикателство за малките и ще изглеждат доста некоординирани опитвайки се да го изпълнят за първи път. За да направи прескок, детето трябва да свърже бягане заедно със скок и това да се случи в правилния момент. За повечето спортове, изпълняването на дадена техника или действие в правилния момент е най-трудното за научаване.

Координацията се изгражда главно с възрастта, но може да бъде значително подобрена с придобиване на повече опит от тренировки. Когато учат движение или техника за първи път, децата които са по некоординирани и непохватни, може да изгубят интерес към дадения спорт. Важно е първоначалният опит на детето да бъде позитивен и успешен за да има желание да участва и в бъдеще. Колкото повече спортен опит натрупва, толкова повече координацията ще се подобри, но за да натрупа този опит, на детето трябва да му е интересно и забавно. По време на растежа на децата, когато дължината и килограмите се променят сравнително бързо е напълно нормално децата да изглеждат по-непохватни и некоординирани. Но с тренировките това ще се коригира.

4.Гради ли спортът самочувствие?

Психолозите твърдят, че годините между 6 и 11 са най-важните когато човек изгражда самочувствието си. Това е обикновено и времето когато децата за първи път биват записани на някакъв спорт. Това как детето ще опознае себе си и тези около него в спортна среда е съществено за изграждането на социалните му умения като възрастен. Повечето родители записват децата си на спорт именно мислейки, че това ще изгради положително самочувствие в малките и са прави.

Още от ранна възраст, децата започват да изграждат собствена преценка за това какви са, колко са нужни и ценни. Начин по който те се виждат – позитивен или отрицателен – се определя като самочувствие. Поради многото възможности които предлага спортуването под надзора на добър треньор, малчуганите ще виждат себе си по-често като победители от колкото като загубили. Ще израснат по-приспособени, по-уверени и ще се справят по-добре със стреса и нови предизвикателства като възрастни.

Родителите са първите които формират самочувствието на децата. Вербално или невербално, реакции, хвалби или критика, усмивки и други лицеви изражения  влияят върху самооценката на малките. Когато малчуганите получават много положителна подкрепа, те развиват високо самочувствие. Някои психолози вярват, че  личностите ни се изграждат от позитивните оценки които сме получили през живота ни.

Спортът дава възможности на децата да научат нови умения и да тестват възможностите си. Родители и треньори имат важната задача да накарат децата да се чувстват добре със себе си. Дори и малки забележки оказват влияние. Желателно е винаги да се казва нещо положително на детето по време на тренировка дори и да е само защото следва реда в залата.

5.Какви са признаците на ниско самочувствие при децата?

За да определим дали едно дете има ниско самочувствие можем да гледаме за определени сигнали и признаци. Тези сигнали може да се наблюдават в ежедневието или да се случват само при определени случаи. Когато тези признаци се случват редовно, то тогава можем да кажем, че детето има ниско самочувствие. Това са някои от примерите:

  • Избягва задачи, предизвикателства без даже да се опитва да се справи с тях или се отказва при първото раздразнение. Това показва страх от провал и чувство за безпомощност.

  • Лъже и мами само за да не загуби игра.

  • Показва следи за регресия, държи се като бебе или глупаво. Този тип поведения често е съпроводен от закачки и дразнене на останалите деца в залата.

  • Държи се заповеднически и ръководно за да прикрие чувство за безпомощност, раздразнение и неадекватност.

  • Изфабрикува си извинения (“Треньорът е глупав”) или намаля важността на това което прави (“И без това не харесвам тази игра”).

  • Отдръпвайки се от останалите, няма желание за социализиране. Губи контакт с вече негови приятели.

  • Често сменя настроенията си: тъга, пристъпи на ярост, плакане, раздразнение и др.

  • Самокритикува се : “Нищо не правя като правилно”, “Никой не ме харесва”, “Не съм хубав”, “Вината е моя”, “Всеки е по-умен от мен”.

  • Не знае как да приеме критика или дори и хвалба.

  • Обръща твърде много внимание и е чувствителен към чуждото мнение.

Спорт за деца

6.Как треньорите могат да помогнат за изграждането на положителна самооценка на децата?

Изграждането на положителна самооценка означава децата да се чувстват добре със себе си. Това са някои от методите които е желателно да се спазват по време на тренировки:

  • Да поздравяват всяко дете поотделно в началото на всяка тренировка. Това ще ги накара да се чувстват добре и че са желани там.

  • Да покажат увереност в това, че децата могат да научат новите движения и техники.

  • Да подготвят дейности и упражнения които съвпадат с уменията на децата.

  • Да се избягват игри с елиминации, които ще добавят напрежение на децата. Да се създадат ситуации където има повече възможности за победа.

  • Да бъдат конкретни в това какво точно харесват опитите и усилията на децата.

  • Да се използва поне усмивка, кимане или намигване за одобрение и обръща внимание на децата.

  • Да ги хвали за техните усилия. Едно потупване по рамото означава много.

  • Да дава на децата отговорности. Да ги включва във вземането на решения и да им дава възможности да бъдат лидери. Алтернативни капитани.

  • Да задава въпроси на децата какво им харесва и какво не в тренировките.

Когато децата се забавляват и им е интересно по време на тренировка, те ще спортуват по-дълго и тяхната самооценка ще расте. Важно е да получават положителна подкрепа дали са загубили или не. При победа, трябва да се посочи това което детето направило добре, над кое трябва да работи и общо взето да си вземат поука от преживяването и да се градят умения за бъдещи успехи. При загуба трябва да се признаят усилията на детето, да се подчертае това което е направено добре и да се анализира това което не се получава за да се работи над него. Детето трябва да разбере, че загубата е важно част от това да се развива човек и не е мерило за това колко сме важни и ценни като хора.

С това приключваме темата “Съзнанието на едно дете”. За да се върнете обратно към главната тема “Спорт за деца – Всичко което трябва да знаем” натиснете тук !

Ако сте съгласни с методите ни  и как спортът трябва да влияе на малките и искате детето ви да се развива в среда като тази, може да го запишете в академията ни по Бразилско Джу Джицу във Варна ( BJJ Varna ).  Имаме класове както за малчугани така и за възрастни. Посетете нашата Фейсбук страница, пишете ни или ни посетете на място. Запишете се и тренирайте първата ви седмица безплатно, отнема само секунди !

Запишете се !
Спорт за деца
By | 2018-03-04T05:57:49+00:00 February 20th, 2018|Спорт за деца|